Тибетската медицинска система, по-известна като Соуа Ригпа (познанието за лекуване/ изцеление), несъмнено е стара колкото е стара и самата Тибетска цивилизация. Вероятно както и навсякъде по света в тези древни времена, хората са срещали сериозни трудности при появата на физически дискомфорт, поради липса на познание за начините на лечение. Могли са да разчитат на различните естествени ресурси, които са ги заобикаляли. Тези древни хора по емпиричен път са открили ползите и ефикасността на естествените източници, като растения, животни, минерали и т.н. Ето как хората от древен Тибет за започнали да използват различни билки и минерали за различни здравословни проблеми. Например пиенето и напръскването със студена вода при треска, налагане на студени камъни върху травми с признаците на възпаление – подуване, зачервяване, затопляне, болка и нарушена функция. Използвали са загрято олио за да спрат кървенето, открили са, че пиенето на топла вода подпомага храносмилането, а също така и че е по-добре да се хранят със сготвена храна, отколкото сурова.

Тези древни практики, които поставят основата на тибетската система за лечение се появяват по времето на древното кралство Шанг Шунг (около 500 години преди новата ера), в което основната религия се е наричала Бьон. Съществуват документи от това време, в които се описва лечението на някои болести, както и лечението с мокса.

Има няколко ключови момента за формирането на Тибетската медицина във формата, която съществува днес.

По време на царуването на 28 крал на Тибет – Ла Тотори Нйентцен (254-374г от новата ера), двама индийски доктори били поканени в двореца му. Те били помолени да останат и да споделят медицинското си познание, което обяснява защо Тибетската медицина и Аюрведа са толкова близки.

7-8 век са изключително важни за процъфтяването на Тибетската култура и медицина. По това време се правят множество конференции по медицина, на които са канени известни лекари от Китай, Индия, Персия, Гърция.

33 крал на Тибет – Сонгцен Гампо (617-698г от новата ера) сключва брак с китайската будистка принцеса Унгшинг Конгю от династия Тан. Тя носи със себе си голямо количество китайски медицински текстове, които са преведени на тибетски.

Това е времето, когато министърът на Тибет – Томи Самбхота, е изпратен в Индия за да създаде тибетската азбука на базата на санскрита. Времето, в което будизмът се приема за основна религия в Тибет, измествайки шаманизма.

Един от най-великите „Религиозни крале” на ранната Тибетска империя, крал Трисонг Деуцен (755 -97г), разширява границите на Тибет в Централна Азия, контролирайки доходоносният път на китайската коприна и окупирайки важни будистки места за поклонение. През 775г Трисонг Деуцен изгражда първият будистки манастир Самие и издава редица кралски укази, които засилват позицията на Будизма в Тибет.

Първият медицински дебат върху Тибетската медицина се провежда именно по времето на неговото царуване, когато опитни доктори от Монголия, Китай, Индия, Персия, Източен Туркистан, Непал, Кашмир, Афганистан, Долпо и т.н. взимат участие. Дебатът се провежда в манастира Самие. Тибетската делегация е водена от Юток Йонтен Гонпо Старши. Конференцията продължава 7 дни, като всеки доктор излага естеството и ефикасността на собствената си система.

След конференцията, Крал Трисонг Деуцен обнародва код на поведение, който трябва да се следва от всички доктори. Известен като Четирите Обета, той казва, че докторът трябва да бъде алтруистичен, да изостави леността и отлагането, да се въздържа от токсични напитки и най-важното – да предразполага пациента и да го успокоява чрез състрадание и любов.

Безпорно най-важната фигура в Тибетската медицина е на Ютог Йонтен Гонпо-I, който се смята за баща на тибетската медицина. Той е бил изключителен доктор. Написва книга, която нарича Гю-ши (тиб. – четири тантри), която е базирана на Тибетското медицинско познание, като са добавени в синтезиран вид и различни други азиатски медицински системи. Четири века по-късно книгата е пренаписана от Ютог Йонтен Гонпо-II във формата, в която се изучава и днес в колежите по Тибетска медицина.

През 1696г Деси Санге Гятцо, създава първият медицински университет в Тибет – медицинско училище и манастир Чагпори. А през 1916г. в Лхаса (столицата на Тибет) е създаден и Мен-Тци-Кханг (тиб. – къща на Медицината и Астрологията).

За съжалание след окупацията от Китай през 1959г., сградите на двата института биват разрушени.

С цел да съхрани Тибетската култура, Далай Лама създава множество институции, убежища, училища, манастири и университети, докато живее в изгнание в Индия. През 1950г е създаден Институтът по Тибетска медицина Чагпори в Дарджелинг. През 1961г е създаден Институтът по Тибетска медицина и астрология (Men-Tsee-Khang) в Дарамсала.Тези две учебни заведения остават най-важните и престижни институти за изучаване на Тибетска медицина днес.

Припомняме защо чаят Масала е не просто ароматна напитка, а същинска традиция в индийския бит и култура.

От най-бедни, до най-богати - всички пият масала. Самото значение на думата "масала" означава смес от подправки. В класическата рецепта това са канела, карамфил, кардамон, индийско орехче, джинджифил, черен чай и мляко. Традиционно, чаят се подслажда със захар. В Индия има почти толкова различни рецепти за масала, колкото и диалекти.

За приготовление на чая могат да се използват сухи съставки или подправките да се счукат в хаванче.
Загрява се вода в тенджера и се добавят подправките (канела, кардамон, джинджифил и индийско орехче), след което се поставя капака и след като заври, се оставя за 4-5 минути. Тенджерата се сваля от огъня, за да се добави черният чай. След като сме запарили сместа за още няколко минути, изцеждаме чаят и връщаме тенджерата на котлона, като добавяме млякото и захарта за още 2-3 минути.

В зависимост от това за колко хора се приготвя чаят, от това ще зависи и количеството вода.
... See MoreSee Less

View on Facebook

При първи съмнения за настинка и грип дайте шанс на природата. Горещо препоръчваме чай от джинджифил 🫖 Топлата напитка ще ви осигури витамини от група Б и Ц, а редовната му консумация ще засили имунната ви система.
Ако имате болки в гърлото, направете си гаргара като запарите в гореща вода салвия (още известна като градински чай). Салвията облекчава кашлица, главоболие, подпомага храносмилането и има противовъзпалително действие.

В Тибетската медицина билките са лечебни формули, които са наситени със свойства и се изписват както за превенция, така и за лечение на различни състояния. Днес ще разгледаме билковата формула, която се дава при първи симптоми на грип и настинка.

Norbu 7-thang / ནོར་བུ་བདུན་ཐང།
Скъпоценна отвара от 7 съставки

Отварата Норбу 7 е съставена от седем билки, които усилват защитните сили на тялото.

Билковата формула има за цел да подсили способността на тялото да се бори с инфекциите, да намали продължителността и силата на симптомите, предизвикани от грип и настинка, както и да подсили дихателната функция на белите дробове.
Прочиства бронхиалните пътища, намалява бронхиалните секрети и улеснява отделянето им. Подпомага работата на дихателната система.

Тази билкова отвара притежава силни антибактериални, антивирусни и антипиретични свойства. Взима се при първи симптоми на грип и настинка, като температура, отпадналост, треска.

Ето и съставките, на които се дължат свойствата на отварата:

Трите плода или Трифала:

Terminalia chebula – арура/ харитаки

В Тибетските медицински текстове се казва, че този плод притежава 6 вкуса и 8 различни потенции. Използва се при лечението на болести, причинени и от трите конституции или енергии.
Харитаки е лек стимулант на храносмилането, апетита и притежава леки слабителни свойства. Успокоява Вата и Кафа.

Terminalia belerica – барура/ бабитаки/ бахеда

представлява широколистно дърво с лечебни качества, класифициращо се към семейство Combretaceae. В Индия, кората на растението е използвана с лечебни цели още преди повече от 3000 години. За пръв път през 7 век индийски лекар е прилагал билката при сърдечни заболявания.
Барура има гореща потенция. Използва се за успокояване на болести на Кафа и Пита. В традиционната медицина на Индия и Тибет се използва за лекуване на ревматични болки, проясняване на зрението, усилване на растежа на косата и подобряване на гласа. Лекува кашлица, астма и хълцане.

Emblica officinalis – кюрура/ амла/ амалаки

Амлата има кисел вкус и сладък послевкус, студена и мека потенция, афродизиак. Действа разхлабително и възбуждащо апетита. Поради това е много добро средство за подобряване на храносмилането. Богат източник на натурален витамин С, поради което има и мощно антиоксидантно действие. Съдейства за подсилването на имунната система и защитните сили на организма. Поддържа нормалните нива на киселинност. Има благоприятен ефект върху астматични прояви.

Inula racemosa - оман

Азиатско растение, което расте в умерените и алпийски зони на Хималаите - област Синдзян, Афганистан, Кашмир, Непал, Пакистан. Корените са широко използвани в традиционната медицина като отхрачващо средство.
Има горчив и стипчив вкус, гореща потенция, с което успокоява Кафа (или флегмата в тялото). Използва се за лечение на треска, анорексия, кашлица, астма и хълцане.

Tinospora cordifolia - гудучи

Гудучи има горчив вкус и гореща потенция, стимулира храносмилането. Използва се при лечение на треска, болезнена жажда, треска, жълтеница и подагра.

Rubus ellipticus – жълта хималайска малина

Жълтата хималайска малина, принадлежаща към семейство Roseacae, е включена в десетте най-ядливи, диви лечебни растения. Той включва около 1500 вида, разпространени в цяла Индия, както и по света. Плодът съдържа различни вещества, като протеини, липиди, въглехидрати, фибри, антоцианин, феноли, антиоксиданти, аскорбинова киселина, флавоноиди, както и минерали (фосфор, калий, калций, магнезий). Поради това, този плод има много ползи за здравето и традиционно се използва за лечение на треска, кашлица, възпалено гърло и коронарни сърдечни заболявания.

Hedychium gardnerianum – хималайски джиджифил

Расте на слънчеви, светли или полусенчести места в източните Хималаи и Непал.
... See MoreSee Less

View on Facebook

“Един по-лесен начин да разберете Тибетската медицина е да я погледнете като средство за комуникиране с болестта, а не като средство за борба с нея. Тя сключва мир с болестта. Болестта е налице и тибетските доктори я уважават. Разбират я. След като я разберат, те дават правилните билки за нея, такива, които слагат всичко в ред. Нашите органи, които са болни, системите, които са болни, не са наши врагове. Просто тялото ни не е в хармония със себе си, това е всичко. И поради тази причина ние се разболяваме. Целта на билките е да общуват уважително с тялото и да направят правилното нещо, така че да върнат баланса."

Дванадесетият Тай Ситупа

Тибетският специалист д-р Сонам Дордже дава консултации в традиционен тибетски център Мончара. Запишете час за консултация и диагностика на телефон: 088 895 3929.
... See MoreSee Less

View on Facebook