Тибетската медицинска система, по-известна като Соуа Ригпа (познанието за лекуване/ изцеление), несъмнено е стара колкото е стара и самата Тибетска цивилизация. Вероятно както и навсякъде по света в тези древни времена, хората са срещали сериозни трудности при появата на физически дискомфорт, поради липса на познание за начините на лечение. Могли са да разчитат на различните естествени ресурси, които са ги заобикаляли. Тези древни хора по емпиричен път са открили ползите и ефикасността на естествените източници, като растения, животни, минерали и т.н. Ето как хората от древен Тибет за започнали да използват различни билки и минерали за различни здравословни проблеми. Например пиенето и напръскването със студена вода при треска, налагане на студени камъни върху травми с признаците на възпаление – подуване, зачервяване, затопляне, болка и нарушена функция. Използвали са загрято олио за да спрат кървенето, открили са, че пиенето на топла вода подпомага храносмилането, а също така и че е по-добре да се хранят със сготвена храна, отколкото сурова.

Тези древни практики, които поставят основата на тибетската система за лечение се появяват по времето на древното кралство Шанг Шунг (около 500 години преди новата ера), в което основната религия се е наричала Бьон. Съществуват документи от това време, в които се описва лечението на някои болести, както и лечението с мокса.

Има няколко ключови момента за формирането на Тибетската медицина във формата, която съществува днес.

По време на царуването на 28 крал на Тибет – Ла Тотори Нйентцен (254-374г от новата ера), двама индийски доктори били поканени в двореца му. Те били помолени да останат и да споделят медицинското си познание, което обяснява защо Тибетската медицина и Аюрведа са толкова близки.

7-8 век са изключително важни за процъфтяването на Тибетската култура и медицина. По това време се правят множество конференции по медицина, на които са канени известни лекари от Китай, Индия, Персия, Гърция.

33 крал на Тибет – Сонгцен Гампо (617-698г от новата ера) сключва брак с китайската будистка принцеса Унгшинг Конгю от династия Тан. Тя носи със себе си голямо количество китайски медицински текстове, които са преведени на тибетски.

Това е времето, когато министърът на Тибет – Томи Самбхота, е изпратен в Индия за да създаде тибетската азбука на базата на санскрита. Времето, в което будизмът се приема за основна религия в Тибет, измествайки шаманизма.

Един от най-великите „Религиозни крале” на ранната Тибетска империя, крал Трисонг Деуцен (755 -97г), разширява границите на Тибет в Централна Азия, контролирайки доходоносният път на китайската коприна и окупирайки важни будистки места за поклонение. През 775г Трисонг Деуцен изгражда първият будистки манастир Самие и издава редица кралски укази, които засилват позицията на Будизма в Тибет.

Първият медицински дебат върху Тибетската медицина се провежда именно по времето на неговото царуване, когато опитни доктори от Монголия, Китай, Индия, Персия, Източен Туркистан, Непал, Кашмир, Афганистан, Долпо и т.н. взимат участие. Дебатът се провежда в манастира Самие. Тибетската делегация е водена от Юток Йонтен Гонпо Старши. Конференцията продължава 7 дни, като всеки доктор излага естеството и ефикасността на собствената си система.

След конференцията, Крал Трисонг Деуцен обнародва код на поведение, който трябва да се следва от всички доктори. Известен като Четирите Обета, той казва, че докторът трябва да бъде алтруистичен, да изостави леността и отлагането, да се въздържа от токсични напитки и най-важното – да предразполага пациента и да го успокоява чрез състрадание и любов.

Безпорно най-важната фигура в Тибетската медицина е на Ютог Йонтен Гонпо-I, който се смята за баща на тибетската медицина. Той е бил изключителен доктор. Написва книга, която нарича Гю-ши (тиб. – четири тантри), която е базирана на Тибетското медицинско познание, като са добавени в синтезиран вид и различни други азиатски медицински системи. Четири века по-късно книгата е пренаписана от Ютог Йонтен Гонпо-II във формата, в която се изучава и днес в колежите по Тибетска медицина.

През 1696г Деси Санге Гятцо, създава първият медицински университет в Тибет – медицинско училище и манастир Чагпори. А през 1916г. в Лхаса (столицата на Тибет) е създаден и Мен-Тци-Кханг (тиб. – къща на Медицината и Астрологията).

За съжалание след окупацията от Китай през 1959г., сградите на двата института биват разрушени.

С цел да съхрани Тибетската култура, Далай Лама създава множество институции, убежища, училища, манастири и университети, докато живее в изгнание в Индия. През 1950г е създаден Институтът по Тибетска медицина Чагпори в Дарджелинг. През 1961г е създаден Институтът по Тибетска медицина и астрология (Men-Tsee-Khang) в Дарамсала.Тези две учебни заведения остават най-важните и престижни институти за изучаване на Тибетска медицина днес.

"Вътрешният мир започва в момента, в който избереш да не позволяваш на друг човек или събитие да контролира твоите емоции."

Буда
... See MoreSee Less

View on Facebook

При първи съмнения за настинка и грип дайте шанс на природата. Горещо препоръчваме чай от джинджифил 🫖 Топлата напитка ще ви осигури витамини от група Б и Ц, а редовната му консумация ще засили имунната ви система.
Ако имате болки в гърлото, направете си гаргара като запарите в гореща вода салвия (още известна като градински чай). Салвията облекчава кашлица, главоболие, подпомага храносмилането и има противовъзпалително действие.
... See MoreSee Less

View on Facebook

Зеленият кардамон (Elettaria cardamomum) е друга лековита подправка, която е богата на множество витамини и минерали и действа като имуностимулант.

Кардамонът подпомага процесите на храносмилане и се препоръчва на хора с проблемни бъбреци, той подобрява процеса на обмяна на вещества, също така спомага за пречистване на инфекции на пикочните пътища, заради диуретичния си ефект. Има загряващо действие особено върху бъбреците и затова се препоръчва при хора със студени крайници.

Зелените шушулки на растението се изсушават и семената се използват в индийската и азиатската кухня цели или смлени. В Близкия изток кардамонът се слага в кафето именно заради загряващото му действие, а в други страни го използват в чая.
Сугмел 10 (тиб. сугмел - зелен кардамон) е тибетска билкова формула за загряване на бъбреците, при често уриниране, студени крайници и др.
... See MoreSee Less

View on Facebook

Индийското орехче е добре познато в кулинарията, но знаем ли здравословните ползи от употребата му?

Самото орехче представлява семето на вечно зелено дърво, което расте естествено в тропиците на Югоизточна Азия. Свикнали сме да го виждаме опаковано в прахообразен вид, но цели индийски орехчета, могат да бъдат намерени и в някои по-големи магазини, могат и да се стрият в домашни условия с мелничка за подправки, кухненски робот или хаванче.

Ползите от употребата на индийско орехче като лечебна подправка са добре познати на Изток от дълги години. Освен манган, магнезий и цинк, други есенциални вещества, които се съдържат в ядката, откриваме вещества като калий (за контрол на сърдечния ритъм и кръвното налягане), желязо (за производство на червени кръвни клетки), витимини от група B, витамин А и C, фолиева киселина, рибофлавин, ниацин и флавоноидните антиоксидантни бета каротен и криптоксантин, които са от изключително значение за цялостното здраве на един организъм.

Употребата му също така има благоприятен ефект при безсъние и депресия.
Ако имате проблем със съня, добавете на смляно индийско орехче на ръба на чаена лъжичка към чаша горещо мляко (може и ядково) и го изпийте преди сън.
Индийското орехче е основна съставка на Дзати-дукпа моксите, използвани в Тибетския Ку-Ние масаж.
Дзати 14 (тиб. Дзати - индийско орехче) е тибетска билкова формула за балансиране на нервната система.
... See MoreSee Less

View on Facebook