Тибетската медицинска система, по-известна като Соуа Ригпа (познанието за лекуване/ изцеление), несъмнено е стара колкото е стара и самата Тибетска цивилизация. Вероятно както и навсякъде по света в тези древни времена, хората са срещали сериозни трудности при появата на физически дискомфорт, поради липса на познание за начините на лечение. Могли са да разчитат на различните естествени ресурси, които са ги заобикаляли. Тези древни хора по емпиричен път са открили ползите и ефикасността на естествените източници, като растения, животни, минерали и т.н. Ето как хората от древен Тибет за започнали да използват различни билки и минерали за различни здравословни проблеми. Например пиенето и напръскването със студена вода при треска, налагане на студени камъни върху травми с признаците на възпаление – подуване, зачервяване, затопляне, болка и нарушена функция. Използвали са загрято олио за да спрат кървенето, открили са, че пиенето на топла вода подпомага храносмилането, а също така и че е по-добре да се хранят със сготвена храна, отколкото сурова.

Тези древни практики, които поставят основата на тибетската система за лечение се появяват по времето на древното кралство Шанг Шунг (около 500 години преди новата ера), в което основната религия се е наричала Бьон. Съществуват документи от това време, в които се описва лечението на някои болести, както и лечението с мокса.

Има няколко ключови момента за формирането на Тибетската медицина във формата, която съществува днес.

По време на царуването на 28 крал на Тибет – Ла Тотори Нйентцен (254-374г от новата ера), двама индийски доктори били поканени в двореца му. Те били помолени да останат и да споделят медицинското си познание, което обяснява защо Тибетската медицина и Аюрведа са толкова близки.

7-8 век са изключително важни за процъфтяването на Тибетската култура и медицина. По това време се правят множество конференции по медицина, на които са канени известни лекари от Китай, Индия, Персия, Гърция.

33 крал на Тибет – Сонгцен Гампо (617-698г от новата ера) сключва брак с китайската будистка принцеса Унгшинг Конгю от династия Тан. Тя носи със себе си голямо количество китайски медицински текстове, които са преведени на тибетски.

Това е времето, когато министърът на Тибет – Томи Самбхота, е изпратен в Индия за да създаде тибетската азбука на базата на санскрита. Времето, в което будизмът се приема за основна религия в Тибет, измествайки шаманизма.

Един от най-великите „Религиозни крале” на ранната Тибетска империя, крал Трисонг Деуцен (755 -97г), разширява границите на Тибет в Централна Азия, контролирайки доходоносният път на китайската коприна и окупирайки важни будистки места за поклонение. През 775г Трисонг Деуцен изгражда първият будистки манастир Самие и издава редица кралски укази, които засилват позицията на Будизма в Тибет.

Първият медицински дебат върху Тибетската медицина се провежда именно по времето на неговото царуване, когато опитни доктори от Монголия, Китай, Индия, Персия, Източен Туркистан, Непал, Кашмир, Афганистан, Долпо и т.н. взимат участие. Дебатът се провежда в манастира Самие. Тибетската делегация е водена от Юток Йонтен Гонпо Старши. Конференцията продължава 7 дни, като всеки доктор излага естеството и ефикасността на собствената си система.

След конференцията, Крал Трисонг Деуцен обнародва код на поведение, който трябва да се следва от всички доктори. Известен като Четирите Обета, той казва, че докторът трябва да бъде алтруистичен, да изостави леността и отлагането, да се въздържа от токсични напитки и най-важното – да предразполага пациента и да го успокоява чрез състрадание и любов.

Безпорно най-важната фигура в Тибетската медицина е на Ютог Йонтен Гонпо-I, който се смята за баща на тибетската медицина. Той е бил изключителен доктор. Написва книга, която нарича Гю-ши (тиб. – четири тантри), която е базирана на Тибетското медицинско познание, като са добавени в синтезиран вид и различни други азиатски медицински системи. Четири века по-късно книгата е пренаписана от Ютог Йонтен Гонпо-II във формата, в която се изучава и днес в колежите по Тибетска медицина.

През 1696г Деси Санге Гятцо, създава първият медицински университет в Тибет – медицинско училище и манастир Чагпори. А през 1916г. в Лхаса (столицата на Тибет) е създаден и Мен-Тци-Кханг (тиб. – къща на Медицината и Астрологията).

За съжалание след окупацията от Китай през 1959г., сградите на двата института биват разрушени.

С цел да съхрани Тибетската култура, Далай Лама създава множество институции, убежища, училища, манастири и университети, докато живее в изгнание в Индия. През 1950г е създаден Институтът по Тибетска медицина Чагпори в Дарджелинг. През 1961г е създаден Институтът по Тибетска медицина и астрология (Men-Tsee-Khang) в Дарамсала.Тези две учебни заведения остават най-важните и престижни институти за изучаване на Тибетска медицина днес.

Чували ли сте за Цалунг?

В тибетската медицина съществуват редица оздравителни практики, в това число и физически, на основата на тибетската йога, наречена Цалунг.

Тибетската дума „ца” е превод на санскритския термин „нади”, който се свързва с енергийните канали в тялото. „Лунг” е тибетският еквивалент на „прана” или жизнената енергия, която в тибетската медицина се нарича също „вятър”, като една от трите конституции в тялото, известни също като трите изначални енергии (вятър – тиб. лунг, жлъчка – тиб. типа и слуз – тиб. бекен).

Упражненията в тибетската йога Цалунг се изпълняват със задържане на жизнените енергии и дъха, известно като кумбхака на санскрит или бумчен на тибетски. Изключително важно е да се изучават от квалифициран учител и да се изпълняват спрямо зададените инструкции.
Част от упражненията могат да се изпълняват сутрин рано, а други през останалата част на деня. Препоръчително е чисто и спокойно място и благоприятен режим на хранене. Определени елементи от тибетската йога могат да се използват с лечебна цел за конкретни проблеми. Това могат да бъдат например упражнения за укрепване на сърдечно-съдовата система, възстановяване на бъбреците, стомашно-чревния тракт, щитовидната жлеза или поддържане на баланса на енергията в тялото. Освен лечебния ефект на Цалунг върху физическото тяло, практиката има силата да пречиства каналите, в които се смята, че преминава „кармичния вятър” или енергията от натрупаната карма по време на съществуването ни. Това спомага за пречистване на негативните емоции и по този начин ускорява духовната реализация.
... See MoreSee Less

View on Facebook

4 days ago

Център за Тибетско лечение Monchara

Първо ниво PSSE Schroth приключи успешно. Нямам търпение да приложа наученото в практиката си, за още по-добри резултати в борбата с гръбначните изкривявания!

Thank you Nikos Karavidas for all the knowledge you shared with us at this level!

“Education is not the filling of a pail but the lighting of a fire.” - William Butler Yeats
... See MoreSee Less

View on Facebook

Във всички древни медицински системи, които познаваме днес, диагностиката по пулса се е съхранила като основен метод за установяване състоянието на вътрешните органи.

В тибетската медицина, аюрведа и китайската традиционна медицина пулсът се изследва по лъчевата артерия в областта на китката. Тибетският доктор получава информация за състоянието на организма, напипвайки определени точки върху артерията, които отговарят на всички вътрешни органи. Той използва определена сила при натиск. На база на съпротивлението, което получава от артерията, извършва диагностика и съставя картина за възможните здравословни проблеми, свързани с различните органи.

За повече информация, моля посетете сайта на Мончара: https://monchara.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/
... See MoreSee Less

View on Facebook

Честит рожден ден на Негово Светейшество Далай Лама!

С призив към повече смиреност и състрадание и пожелание за щастие.

"Ако искате другите да са щастливи, проявявайте състрадание. Ако искате да сте щастливи, практикувайте състрадание."
... See MoreSee Less

View on Facebook

Как се хранят тибетските жени по време на бременност?

Тибетците вярват, че бременната жена не трябва да приема храна от ниско морален човек. Храната, която поема трябва да е с приблизително телесна температура - нито твърде топла, нито студена, тъй като това може да наруши баланса на важни енергии, които преминават през коремната област и да причинят дискомфорт на плода и дори да доведат до проблеми при самото раждане.

През първите шест месеца всяка храна, която може да има слабителен ефект трябва да се избягва. Препоръчително е да се избягват и силно киселите, пикантни или ферментирали храни.

Тибетската медицина предупреждава за избягване употребата на алкохол, никотин и кофеин по време на бременност и препоръчва да се намали и консумацията на рафинираната захар. Вместо нея, препоръчително е да се приемат сладки плодове и мед.

Друго, което тибетската медицина препоръчва да се избягва от бременни е прекомерната употреба на сурови храни, които трудно се храносмилат. Също така тежки, мазни храни като свинско или наденици, които са приготвени от животински черва.

Преди раждането, жената трябва да приема питателни продукти като мляко и плътни местни бульони, за да натрупа сила.
... See MoreSee Less

View on Facebook