Тибетската медицинска система, по-известна като Соуа Ригпа (познанието за лекуване/ изцеление), несъмнено е стара колкото е стара и самата Тибетска цивилизация. Вероятно както и навсякъде по света в тези древни времена, хората са срещали сериозни трудности при появата на физически дискомфорт, поради липса на познание за начините на лечение. Могли са да разчитат на различните естествени ресурси, които са ги заобикаляли. Тези древни хора по емпиричен път са открили ползите и ефикасността на естествените източници, като растения, животни, минерали и т.н. Ето как хората от древен Тибет за започнали да използват различни билки и минерали за различни здравословни проблеми. Например пиенето и напръскването със студена вода при треска, налагане на студени камъни върху травми с признаците на възпаление – подуване, зачервяване, затопляне, болка и нарушена функция. Използвали са загрято олио за да спрат кървенето, открили са, че пиенето на топла вода подпомага храносмилането, а също така и че е по-добре да се хранят със сготвена храна, отколкото сурова.

Тези древни практики, които поставят основата на тибетската система за лечение се появяват по времето на древното кралство Шанг Шунг (около 500 години преди новата ера), в което основната религия се е наричала Бьон. Съществуват документи от това време, в които се описва лечението на някои болести, както и лечението с мокса.

Има няколко ключови момента за формирането на Тибетската медицина във формата, която съществува днес.

По време на царуването на 28 крал на Тибет – Ла Тотори Нйентцен (254-374г от новата ера), двама индийски доктори били поканени в двореца му. Те били помолени да останат и да споделят медицинското си познание, което обяснява защо Тибетската медицина и Аюрведа са толкова близки.

7-8 век са изключително важни за процъфтяването на Тибетската култура и медицина. По това време се правят множество конференции по медицина, на които са канени известни лекари от Китай, Индия, Персия, Гърция.

33 крал на Тибет – Сонгцен Гампо (617-698г от новата ера) сключва брак с китайската будистка принцеса Унгшинг Конгю от династия Тан. Тя носи със себе си голямо количество китайски медицински текстове, които са преведени на тибетски.

Това е времето, когато министърът на Тибет – Томи Самбхота, е изпратен в Индия за да създаде тибетската азбука на базата на санскрита. Времето, в което будизмът се приема за основна религия в Тибет, измествайки шаманизма.

Един от най-великите „Религиозни крале” на ранната Тибетска империя, крал Трисонг Деуцен (755 -97г), разширява границите на Тибет в Централна Азия, контролирайки доходоносният път на китайската коприна и окупирайки важни будистки места за поклонение. През 775г Трисонг Деуцен изгражда първият будистки манастир Самие и издава редица кралски укази, които засилват позицията на Будизма в Тибет.

Първият медицински дебат върху Тибетската медицина се провежда именно по времето на неговото царуване, когато опитни доктори от Монголия, Китай, Индия, Персия, Източен Туркистан, Непал, Кашмир, Афганистан, Долпо и т.н. взимат участие. Дебатът се провежда в манастира Самие. Тибетската делегация е водена от Юток Йонтен Гонпо Старши. Конференцията продължава 7 дни, като всеки доктор излага естеството и ефикасността на собствената си система.

След конференцията, Крал Трисонг Деуцен обнародва код на поведение, който трябва да се следва от всички доктори. Известен като Четирите Обета, той казва, че докторът трябва да бъде алтруистичен, да изостави леността и отлагането, да се въздържа от токсични напитки и най-важното – да предразполага пациента и да го успокоява чрез състрадание и любов.

Безпорно най-важната фигура в Тибетската медицина е на Ютог Йонтен Гонпо-I, който се смята за баща на тибетската медицина. Той е бил изключителен доктор. Написва книга, която нарича Гю-ши (тиб. – четири тантри), която е базирана на Тибетското медицинско познание, като са добавени в синтезиран вид и различни други азиатски медицински системи. Четири века по-късно книгата е пренаписана от Ютог Йонтен Гонпо-II във формата, в която се изучава и днес в колежите по Тибетска медицина.

През 1696г Деси Санге Гятцо, създава първият медицински университет в Тибет – медицинско училище и манастир Чагпори. А през 1916г. в Лхаса (столицата на Тибет) е създаден и Мен-Тци-Кханг (тиб. – къща на Медицината и Астрологията).

За съжалание след окупацията от Китай през 1959г., сградите на двата института биват разрушени.

С цел да съхрани Тибетската култура, Далай Лама създава множество институции, убежища, училища, манастири и университети, докато живее в изгнание в Индия. През 1950г е създаден Институтът по Тибетска медицина Чагпори в Дарджелинг. През 1961г е създаден Институтът по Тибетска медицина и астрология (Men-Tsee-Khang) в Дарамсала.Тези две учебни заведения остават най-важните и престижни институти за изучаване на Тибетска медицина днес.

Най-голямата ценност на тибетската наука за здраве идва от теорията за връзката между ума и тялото. В основата на ефективността на тази връзка стои елиминирането на корена на болестта.

Съгласно традиционното разбиране на тибетската медицина, коренът на повечето болести са емоциите, които се проявяват в човешкото тяло под формата на три жизнени енергии (конституции) – вятър, жлъчка и слуз (флегма). Във всяко живо същество тези три начала са представени в уникална комбинация и съотношение. Всеки човек се ражда с определена конституция, т.нар. рождена конституция. С течение на времето и в резултат на начина на живот може да възникне дисбаланс в организма, който се изразява в излишък или недостиг на определено жизнено начало. Задачата на тибетската медицина е да възстанови първоначалната хармония в тялото. За тази цел се използват различни методи за поставяне на диагноза и за връщане на изначалното равновесие.

Съществена част от консултацията с тибетски специалист е историята на предишни заболявания на пациента, които включват скорошни изследвания и поставени диагнози. Тибетският доктор допълва картината със задаване на допълнителни въпроси за начина на живот, хранене и др.

В Център за Тибетско лечение Мончара можете да си запишете час за прегледи и индивидуална консултация с д-р Сонам Дорже, водещ специалист по тибетска медицина.
За въпроси и запитвания:
088 895 3929
... See MoreSee Less

View on Facebook

Със захлаждането на прогнозата идва време за топлите камъни и Тибетския До Ние масаж.

До Ние е масаж, част от Тибетската традиция, за който се използват топли камъни, поставени върху тялото на човек. Масажът с камъни допринася за подобряване на общото състояние, но наред с „чувствам се добре” фактора, този вид масаж спомага за:

✔️ По-дълбока релаксация
✔️ Успокоява нервната система, намалява стреса и напрежението
✔️ Омекотява и отпуска схванатите мускули
✔️ Освобождава ставите
Успокоява хронична болка във врата и гърба
✔️ Подобрява циркулацията
✔️ Освобождава енергийните блокажи в тялото
✔️ Балансира и хармонизира цялото тяло

Камъните могат да се използват по два начина по време на масаж – топли или студени. Първо топлите камъни се поставят върху тялото, което го подготвя за по-ефективен масаж, тъй като топлината освобождава мускулното напрежение и увеличава еластичността на колагенните влакна. Използването на студени камъни има болкоуспокояващ ефект върху травмирани мускули, като намаляват способността на нервните окончания да предават импулси в наранените участъци. Студените камъни могат да спомогнат и за намаляването на локално възпаление.

За повече информация, моля посетете сайта на Мончара: https://monchara.bg/%d1%83%d1%81%d0%bb%d1%83%d0%b3%d0%b8/
... See MoreSee Less

View on Facebook

Тибетски билкови бани

Едно от мощните лечения в тибетската медицина е терапията в билковите бани. Лекарите по тибетска медицина използват този метод основно при лечение на артрит и кожни заболявания, както и за облекчаване на болка в тялото. Научните изследвания показват благоприятно въздействие на тибетските билкови бани върху ревматоидния артрит, откривайки, че баните намаляват активността на имунната система, която причинява заболяването.
През седмия месец от тибетския календар (в периода на ранна есен) се появява звезда, която се свързва с медицинското божество Гарма Дуиба. През това време тибетците наричат ​​всяка вода, докосната от тази звездна светлина, „роса“. Появата на звездата бележи началото на тибетския фестивал за къпане.
Five Taste Dew е наименованието на тибетската формула за лечебна баня, която се практикува всеки ден в продължение на минимум седем дни. Формулата е съставена от пет билки: италиански кипарис, сладък пелин, азалия, ефедра и индийско орехче. Всички тези билки имат лечебни свойства. Италианският кипарис е известно антивирусно средство и също така помага при лечение на кожни заболявания като екзема и дерматит. Наскоро бе установено, че сладкият пелин е полезен при лечението и на малария: активното му съединение, артемизинин, е доказано, че намалява смъртността при лекуваните с него с до 97 процента. Доказано е също, че сладкият пелин предотвратява развитието на ракови клетки. Цветовете на червената азалия действат детоксикиращо, укрепват сърцето и помагат за балансиране на емоциите. Ефедрата е страхотна при болки, причинени от усещане за студ и стимулира изпотяването. Индийското орехче успокоява сърцето и е добро за всички разстройства на вятъра.
... See MoreSee Less

View on Facebook

Приготвяне на традиционни лекарства 🌿

В производството на всички тибетски традиционни лекарства имаме четири основни стъпки:

1. Събиране на суровини, които са:
- Растения/Билки - съобразени с времето, мястото и начина на събиране
- Минерали
- В миналото са се ползвали и животински продукти, но в днешно време за билковите формули се използва растителен аналог.

2. Съхранение
- Изсушване на билките
- Съхраняване - с оглед на баланса на сухота и влага

3. Състав- формулиране на рецепти
- Претегляне на съставките според формулата
- Детоксикация - премахване на баластни и потенциално вредни вещества
- Специална обработка за дълготрайни еликсири, афродизиаци и ценни хапчета, раздробяване, пресяване и смесване

4. Благословия
- Отдаване на положителна енергия, добри пожелания
- Подходящо опаковане; наименуване и етикетиране
... See MoreSee Less

View on Facebook

Билкови чайове

Пиенето на билкови чайове е отличен начин да намалите приема на кофеин, който предизвиква толкова много стрес на Запад. Чаят от джинджифил връща топлината обратно в храносмилането ви и може също да действа като мощно противовъзпалително средство. Чаят от лайка, който съдържа азулен, също има противовъзпалителни свойства и може да ви помогне да заспите през нощта. Чаят от кориандър охлажда тялото в горещо време и го затопля в хладно време. Чаят от кардамон е отличен за изхвърляне на секретни налепи по гърлото или слуз от храносмилателната система и прави храносмилането по-бързо. Чаят от коприва е страхотен диуретик. Женският корен е добър като тоник за черния дроб и трябва да се приема сутрин. Чаят от копър ще стимулира апетита.
... See MoreSee Less

View on Facebook