Дихателната система и белите дробове са от първостепенна важност за човешкия организъм. Тежката им увреда е несъвместима с живота. Те имат изключително важна функция в тялото, а именно да доставят кислород от въздуха, необходим на клетките за процесите на биологично окисление. От друга страна извеждат въглеродният диоксид от тялото, получен в резултат на окислителните процеси в организма.

Да разгледаме функцията на белите дробове от гледна точка на източната медицина. В тибетските медицински текстове се казва, че пътят на Флегмата в тялото минава през белите дробове. Което означава, че това е студен орган, който предпочита топлината. Затова и болестите, свързани с този орган се проявяват най-често през есента и зимата, когато е студено и влажно. Белите дробове са свързани с Дебелото черво като меридианна двойка, а носът е цвета на белите дробове.

Белите дробове са свързани с различни емоции – кураж, тъга, способността ни да пуснем нещо да си отиде (да се освобождаваме от ненужното).

Основно качество – дава ни възможността да почувстваме себе си, да размишляваме, да се освобождаваме от излишъка и да запазим най-важното, да имаме смелостта да защитаваме убежденията си, да дишаме.

В много медитативни практики фокусът е върху дишането, като начин да се успокои умът и по-лесното вглъбяване в себе си. Чрез непрекъснатото проследяване на дишането ни, ние ставаме по-съзнателни за нашата вътрешна природа, вътрешният ни глас, ум и сърце. Научаваме се да чувстваме себе си, чрез чувстването на дъха ни и позволявайки на вниманието ни да бъде насочено навътре, буквално през входната врата на нашия дъх.

В източната медицина се смята, че чрез въздуха поемаме енергия, която ни зарежда. В Тибетската медицина, това е Вятърът, който държи живота (Sog dzin rlung), в Аюрведа – Прана, в китайската традиция, това е Чи.

Концепцията за Прана/Чи не съществува в Западната култура, което прави доста предизвикателен преводът и разбирането на това за какво се отнася този термин. Думата често се превежда като „енергия“, а понякога и като „дъх“. Дробовете контролират вдишването и издишването на въздуха. Ние получаваме свежа Прана от въздуха с всяко вдишване и освобождаваме използваната Прана с всяко издишване. Далакът абсорбира Праната от храната и водата, а белите дробове – от въздуха, който дишаме. Без Прана не можем да живеем.

Предпазването от болести е крайъгълен камък в източната медицина. Когато меридианите са изпълнени с гладко течаща Прана, външните патогени не могат да навлязат и да причинят болест. Когато се грижим за жизнеността на системата на Белия дроб, ние пазим този защитен слой здрав. Честите настинки са ясен знак, че нашата Прана е ниска, позволявайки на патогените да навлязат в меридианната ни система.

За да имаме достатъчно Прана, нашите дробове трябва да са в добра форма, в противен случай,  ще се чувстваме често отпаднали, ще сме податливи на настинки, кашлица, грипове и алергии.

Според Тибетската медицинска система, заболяванията на белите дробове се причиняват от определени фактори, които включват:

Дисбаланс на някоя от трите енергии

  • прекомерната употреба на кисели храни, както и прием на стара или развалена храна и напитки
  • приемът на старо масло
  • прекомерната консумация на сол и солени храни в ежедневието
  • пушенето и мръсният въздух
  • настинка, която не е излекувана навреме или е лекувана неправилно
  • травми, които засягат гърдите и областта на белите дробове
  • прекалено силови физически дейности

Нозологията в тибетската медицина, обособява 8 групи белодробни заболявания, според преобладаващия симптом:

  • Белодробни болести със суха кашлица – това е хронична белодробна болест, свързана с енергията на Вятъра, при която Вятърът навлиза в каналите на белия дроб 
  • Белодробни болести с болезнена бледост – увеличаване на Вятъра, която се асоциира с белите дробове
  • Белодробни болести с треска
  • Белодробни болести с плеврит
  • Белодробни болести с обилна експекторация
  • Белодробни болести, съпроводени от консумативен синдром – свързани са със загуба на мускулна маса и отслабване
  • Белодробни болести, свързани със запушване на дихателните пътища
  • Гнойни белодробни болести с експекторация

Към коя група белодробни заболявания спада вашето заболяване, зависи от симптомите, които са различни. При някои има загуба на тегло, при други – пресипналост, почервеняване или пожълтяване склерите на очите и т.н.

Полезно за белите дробове:

  • стафиди
  • сърцевината на бамбука
  • карамфил
  • шафран
  • 3 плода (трифала)
  • джинджифил
  • гореща вода
  • топли бульони

Бъдете здрави!

Опитва ли ли сте чай с анасон и канела?
Ако не сте, то зимният сезон е най-подходящия перидоза подобна напитка, която освен вкусна е и изключително полезна!

Звездният анасон е познат у нас най-вече благодарение на коледните сладки, в които основни съставки са джинджифил, канела и звезден анасон. Ароматът на растението е много наситен и надарен със сладък вкус. Подправката носи своето име заради своята звездна форма и червеникаво-оранжев цвят.

Много хора бъркат звездния анасон с анасон, това сходство се свързва с подобни вкусове и наличието на анетол в състава. Интересен факт е, че той е изключително богат на полезни свойства. Анетолът, който се намира в анасоновото семе, помага за борба с рака, възпалението и диабета, като същевременно подобрява здравето на мозъка. Също така, звездният анасон съдържа висок процент витамин Ц, което засилва негови антиоксидантни свойства, а наличието на шикимова киселина - антибактериалните.
Звездният анасон служи също и за облекчаване на предменструален синдром и успокояване на спазмите и болките по време на цикъл.
... See MoreSee Less

View on Facebook

За тези от вас, които се чудят откъде черпят билките си тибетците. Поради, което и няма масово производство, а не може и да има.

Хималайска природна забележителност. Национален парк, обявен през 1982 г., в областта Утарканд (Uttarkand), Индия, на границата с Непал. През 2005 г. е включен в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Представлява глетчерен коридор с площ 87,5 кв. км.
В него е забранено заселването на хора, не се допуска и паша на добитък.
Достъпен е от юни до октомври, след което се покрива с дебел сняг. Най-много се посещава от юли до август, когато е приключил мусонният сезон.
Над 500 вида цветя, между които много високопланински ендемични видове, създават необикновено красива гледка. Сред тях са орхидеи, анемонии, син хималайски мак ( р. Meconopsis) и 45 вида лечебни растения. Интересен е и хималайският явор.
Обитава се от редки животински видове, сред които черна азиатска мечка, снежен леопард, барал /син хималайски овен, Pseodois nayar, подсем. Кози).

Информация от Ана Величкова
... See MoreSee Less

View on Facebook