Дихателната система и белите дробове са от първостепенна важност за човешкия организъм. Тежката им увреда е несъвместима с живота. Те имат изключително важна функция в тялото, а именно да доставят кислород от въздуха, необходим на клетките за процесите на биологично окисление. От друга страна извеждат въглеродният диоксид от тялото, получен в резултат на окислителните процеси в организма.

Да разгледаме функцията на белите дробове от гледна точка на източната медицина. В тибетските медицински текстове се казва, че пътят на Флегмата в тялото минава през белите дробове. Което означава, че това е студен орган, който предпочита топлината. Затова и болестите, свързани с този орган се проявяват най-често през есента и зимата, когато е студено и влажно. Белите дробове са свързани с Дебелото черво като меридианна двойка, а носът е цвета на белите дробове.

Белите дробове са свързани с различни емоции – кураж, тъга, способността ни да пуснем нещо да си отиде (да се освобождаваме от ненужното).

Основно качество – дава ни възможността да почувстваме себе си, да размишляваме, да се освобождаваме от излишъка и да запазим най-важното, да имаме смелостта да защитаваме убежденията си, да дишаме.

В много медитативни практики фокусът е върху дишането, като начин да се успокои умът и по-лесното вглъбяване в себе си. Чрез непрекъснатото проследяване на дишането ни, ние ставаме по-съзнателни за нашата вътрешна природа, вътрешният ни глас, ум и сърце. Научаваме се да чувстваме себе си, чрез чувстването на дъха ни и позволявайки на вниманието ни да бъде насочено навътре, буквално през входната врата на нашия дъх.

В източната медицина се смята, че чрез въздуха поемаме енергия, която ни зарежда. В Тибетската медицина, това е Вятърът, който държи живота (Sog dzin rlung), в Аюрведа – Прана, в китайската традиция, това е Чи.

Концепцията за Прана/Чи не съществува в Западната култура, което прави доста предизвикателен преводът и разбирането на това за какво се отнася този термин. Думата често се превежда като „енергия“, а понякога и като „дъх“. Дробовете контролират вдишването и издишването на въздуха. Ние получаваме свежа Прана от въздуха с всяко вдишване и освобождаваме използваната Прана с всяко издишване. Далакът абсорбира Праната от храната и водата, а белите дробове – от въздуха, който дишаме. Без Прана не можем да живеем.

Предпазването от болести е крайъгълен камък в източната медицина. Когато меридианите са изпълнени с гладко течаща Прана, външните патогени не могат да навлязат и да причинят болест. Когато се грижим за жизнеността на системата на Белия дроб, ние пазим този защитен слой здрав. Честите настинки са ясен знак, че нашата Прана е ниска, позволявайки на патогените да навлязат в меридианната ни система.

За да имаме достатъчно Прана, нашите дробове трябва да са в добра форма, в противен случай,  ще се чувстваме често отпаднали, ще сме податливи на настинки, кашлица, грипове и алергии.

Според Тибетската медицинска система, заболяванията на белите дробове се причиняват от определени фактори, които включват:

Дисбаланс на някоя от трите енергии

  • прекомерната употреба на кисели храни, както и прием на стара или развалена храна и напитки
  • приемът на старо масло
  • прекомерната консумация на сол и солени храни в ежедневието
  • пушенето и мръсният въздух
  • настинка, която не е излекувана навреме или е лекувана неправилно
  • травми, които засягат гърдите и областта на белите дробове
  • прекалено силови физически дейности

Нозологията в тибетската медицина, обособява 8 групи белодробни заболявания, според преобладаващия симптом:

  • Белодробни болести със суха кашлица – това е хронична белодробна болест, свързана с енергията на Вятъра, при която Вятърът навлиза в каналите на белия дроб 
  • Белодробни болести с болезнена бледост – увеличаване на Вятъра, която се асоциира с белите дробове
  • Белодробни болести с треска
  • Белодробни болести с плеврит
  • Белодробни болести с обилна експекторация
  • Белодробни болести, съпроводени от консумативен синдром – свързани са със загуба на мускулна маса и отслабване
  • Белодробни болести, свързани със запушване на дихателните пътища
  • Гнойни белодробни болести с експекторация

Към коя група белодробни заболявания спада вашето заболяване, зависи от симптомите, които са различни. При някои има загуба на тегло, при други – пресипналост, почервеняване или пожълтяване склерите на очите и т.н.

Полезно за белите дробове:

  • стафиди
  • сърцевината на бамбука
  • карамфил
  • шафран
  • 3 плода (трифала)
  • джинджифил
  • гореща вода
  • топли бульони

Бъдете здрави!

Сусамовото масло е широко използвано масло от тибетците при готвене и за масаж, особено при аюрведични масажи и процедури с горещи масла. Като състав, сусамовото масло е около 47 процента мононенаситена олеинова киселина и 39 процента линолова киселина (друго име за Омега-3). Доклад от 2005 г. на Агенцията за изследвания и качество в здравеопазването в Роквил, Мериленд, показва, че употребата на сусамовото масло помага за спиране на растежа на злокачествен меланом.

Хората на Запада е добре да консумират такъв вид масло, тъй като то помага за противодействие на стреса. Също така е много полезно да се използва като масажно масло, защото успокоява конституцията Вятър. Изберете органично сусамово масло, ако е възможно.
... See MoreSee Less

View on Facebook

Най-почитаният метод на лечение в Тибетската медицина е състраданието.
Когато тибетците посещават лекар, много често коментират качества, които той е демонстрирал не единствено в сферата на лечението, но и във връзката и отношението си към пациента. Тибетците вярват, че когато лекарят подхожда към тях с хубави мисли, доброта и състрадание, то цялостното лечение минава по-леко и е успешно.
Състраданието е ключът към разбирането на лечебната практика, позната като sowa rigpa, която е не просто наука, но и изкуство, философия и начин на живот, подсилен от духовни принципи. По този начин тибетските традиционни лекари работят за постигане на дълготрайно оздравяване, ремисии и умствено и физическо равновесие, а в някои случаи може би и пълно просветление.
Ако желаете да се докоснете до Тибетската медицина, то може да го направите на бул. Скобелев 63, в център Мончара.
... See MoreSee Less

View on Facebook

5 мускула, които могат да липсват в тялото ви

Някои от вас вероятно си спомнят от биологията, че в тялото на човек има 206 кости, около 650 мускула и около 100000 км кръвоносни съдове. Но понякога тези цифри могат да бъдат различни.

Всъщност съществуват доста вариации при хората. Част от различията засягат органи, които се наричат рудиментарни, тъй като в резултат на промяната на живот на хората, функцията им постепенно отпада. Доскоро в тази група спадаше апендиксът, но в последно време се появяват редица доказателства, че всъщност този орган има имунологична функция.

Но знаете ли, че има няколко мускула, които също попадат в категорията на вариабилните органи? Тяхната функция също е отпаднала с времето. Ето защо при някои хора — може би дори и при вас — те напълно липсват.

1. Occipitalis minor - Този тънък, лентовиден мускул, разположен точно под задната част на черепа ви, ви позволява да движите леко скалпа си. Това не е движение, което е от голямо еволюционно значение в наши дни, така че не е изненадващо, че е успял да изчезне напълно при някои популации. Всички меланезийци се раждат без него, както и около половината от всички японци, и една трета от европейците. В далечното минало този мускул е бил използван от нашите предци, за да движат ушите си и да разпознават по-добре звука от хищници, но днес тази функция не е актуална.

2. Palmaris longus - Този мускул, който започва от медиалния епикондил на мишничната кост и се залавя за дланната апоневроза, липсва при около 16 процента от хората. Функцията му включва флексия в киткена става и приближаването на тенар и хипотенар. Но е толкова слаб, че няма съществен ефект върху тези движения и ако бъде отстранен или отрязан, не причинява никакви промени в подвижността. Това качество го прави идеален избор при сухожилни присадки. За да видите дали го имате, доближете тенара към хипотенара и сгънете китката. Ако мускулът съществува, сухожилието му трябва да изскочи леко от китката ви, подобно на снимката по-долу.

3. Pyramidalis - Двадесет процента от човечеството няма пирамидален мускул с форма на триъгълник в корема си, въпреки че повечето хора имат по два. Функцията на pyramidalis да опъва linea alba е доста ограничена; linea alba е предимно съединителна тъкан, която се разполага между двата прави коремни мускула. За съжаление е трудно да се тества дали имате този мускул или не, но това в крайна сметка не е от съществено значение.

4. Sternalis - липсва почти при всички хора. Разположен е вертикално по ръба на гръдната кост, но функцията му остава неизвестна. Смята се, че около 8 процента от хората го имат, но няма лесен начин да разберете дали се причислявате към тях. Една от теориите е, че представлява това, което е останало от panniculus carnosus – мускулен слой, който контролира движението на кожата при животните, позволявайки например на пасящите животни да „потрепват“ с тялото си, за да се предпазват от насекоми например или като ехидната да се свиват на топка.

5. Plantaris - рудиментарен и доста непостоянен мускул, започва от латералния епикондил на бедрената кост, където леко ви помага при сгъване на коляното – но не до такава степен, че да не можете да живеете без него. Сухожилието на този мускул (ако го има) е най-дългото в човешкото тяло. При 10 процента от населението може да липсва напълно. Полезен е в хирургията, защото дължината на сухожилието го прави основен кандидат при заместване на други сухожилия в тялото.

6. В обобщение можем да кажем, че много от мускулите могат да имат добавъчни или липсващи глави, което в крайна сметка определя разликите във формата на човешкото тяло.

Източник: https://www.mentalfloss.com/article/91022/5-muscles-you-might-be-missing
... See MoreSee Less

View on Facebook

Днес ще поговорим за рефлексотерапията, или иначе казано - масажът на стъпала.
Всички системи, органи и жлези в тялото са отразени върху рефлексни зони, които чрез масаж повлияват цялостното състояние на организма. Рефлексотерапията е метод, разработен в началото на 20-ти век от д-р Уилям Фицджералд, който съчетава в практиката си източните и западните методи на лечение. Рефлексотерапията е добре познат метод и в Египет, Индия и Китай. Източната практика отдавна установява връзката между точките на краката и ръцете и органите в тялото. Чрез натиск в определени зони се стимулират естествените лечебни процеси, които водят до облекчение на пациента в различни степен на болка.
Тази масажна техника става все по-предпочитана за освобождаване от натрупалото се напрежение и стрес, заради силно успокояващия и приятен ефект. Масажът на стъпала също така има благоприятен ефект при умора и отпадналост и стимулира самооздравителните процеси в организма.
... See MoreSee Less

View on Facebook