Отново съм в Индия и отново се отправям към Дхарамсала, за да продължа практиката си по тибетска медицина под ръководството на тибетски доктор. Срещаме се в Делхи – той ще пътува за две седмици до Испания, а аз ще посетя Дерадун – град в Северна Индия, където също има създадена тибетска колония. Решавам да му задам няколко въпроса, които вълнуват хората на запад.
Доктор Намгял Кюсар е получил медицинското си образование в MenTseeKhang и има повече от 30 годишна практика. Пътува из целия свят, за да изнася лекции и да се среща с пациенти. Има натрупан дългогодишен опит в лечението на ракови заболявания и диабет.
Как тибетската медицина разглежда тялото на човека?
В тибетската медицина предпочитаме да говорим за баланс на организма. Болестите са комплекс от много фактори, много често и кармични, така че, не можем да говорим за напълно здрав човек. Дори и човек да се чувства добре, да се храни здравословно, да не пуши и да не пие, това не означава, че няма да се разболее, тъй като всички сме част от Самсара.
Каква е разликата между Тибетската и Алопатичната медицина? Могат ли да вървят ръка за ръка?
Целта на всяка една медицина е лечението на пациента и грижата за запазване на неговото здраве – както физическо, така и емоционално. Разликата е в начина на диагностика и лечение. Ние търсим причините за възникването на болестите, а не лекуваме само симптомите. Разбира се, двете медицини вървят ръка за ръка. Ние нямаме хирургия – тя се е практикувала едно време в Тибет, но сега това знание е загубено.
Тибетските лекарства ефективни ли са за хора, които живеят в различни географски области? Знаем, че е най-добре да консумираме локални продукти…
Да, по принцип продуктите, които отглеждаме в страната си, са най-добри за нас. Но има географски територии, с определени екологични и климатични показатели, които създават прекрасни билки, незамърсени от околната среда. Вероятно хората в България дори биха били по-чувствителни към съставките, т.е. ефектът ще е по-голям.
Не случайно Хануман е изпратен да донесе силна, живото-спасяваща билка от Хималаите до Шри Ланка.
Българската диета е пълна с консумацията на сурови плодове и зеленчуци. Научени сме, че това е най-здравословния начин на хранене. Според Тибетската медицина консумирането на много сурова храна, охлажда храносмилателната система и бъбреците. Къде е границата?
Зависи от ситуацията – трябва да слушаме тялото си. Когато тялото ни е здраво, ние можем да се храним с всякаква храна. Имаме ли обаче някакво смущение трябва да сме внимателни, тъй като първоизточник на болестите е състоянието на храносмилателната система. Ако тя не работи добре, то храната, която поемаме не се усвоява добре. Суровите плодове и зеленчуци са много силни, но имат студена потенция и това допълнително усложнява работата на храносмилателната система.
Има ли формула, която да ни предпази от тежки болести като рака?
Ракът е сложна и комплексна болест, но кармата винаги също е там. Реално ракът е във всеки от нас, но кога и дали ще се появи и колко бързо ще се развие зависи от много фактори.
Ракът на гърдата е много разпространен вид рак сред жените от Запад. А той се поражда от емоционални проблеми – работа до късно, проблеми на работното място и в къщи. Много често това са жени, които нямат особена подкрепа в семейството. При тибетците този вид рак не е често срещан – те са доволни от това, което имат. Нямат особени амбиции, а предпочитат да се радват на живота, такъв какъвто е.
От своя страна тибетците често страдат от рак на стомаха, тъй като се хранят със стара, некачествена храна.
Много е трудно когато човек не вярва в прераждането и кармата да му обясниш защо точно той се е разболял от рак. Хората на запад не могат да се освободят от егото си. Те мислят в кутийки и това им пречи да видят истинската причина за болестите си.
Дори и да водиш здравословен начин на живот, това не е гаранция, че тази болест няма да те застигне.
За предпазване от тази болест, човек не само трябва да се храни здравословно и да води здравословен начин на живот, но трябва да се научи и да мисли здравословно. Трябва да контролира емоциите си. Трябва да се научи как да бъде доволен с това, което има и да може да живее еднакво добре и като крал и като просяк. Когато умът е стабилен, тялото също остава стабилно и трудно може да бъде покосено от тежка болест. Хората от запад обаче, са толкова вкопчени в материалния свят, че дори и най-малкия проблем ги вади много бързо от равновесие.
Трябва да се научим да намираме баланса между духовното и физическото. Да се задоволяваме с това, което имаме, за да можем в един момент да започнем да се грижим и за другите.
