В тибетската медицина централната и периферната нервни системи се отнасят към конституцията Вятър. В трактата „Чжуд-Ши” е описано, че конституцията Вятър „управлява цялото тяло” и се явява „поддържащ живота”. От гледна точка на анатомията, нервната система включва в себе си главен, гръбначен мозък и вегетативна нервна система (в тибетската медицинска система нервите се наричат „бели канали”). Причината за болестите на Вятъра се явяват емоционалната нестабилност и невъзможността да контролираме страстите си.

Такъв човек, не може да регулира начина си на живот и храната си. Не може да управлява своята психика, което води до възбуждане на ума, а това от своя страна може да доведе до депресия, тревога, безпокойство, раздразнителност, хаотични мисли и печал. Ако човек в това състояние не е способен да се справи със себе си, това води до влошаване на състоянието и тежки заболявания.

Когато човек не може да управлява своите страсти и деструктивни емоции, то това привежда нервната система във възбудимо състояние. Страстите могат да са – страст към забогатяване, любовни страсти, страст към кариера, социално положение, привързване към вещи и т.н. Всички те водят към емоционално разстройство, безсъние и бързо изтощение – увеличение на горещината в тялото. Когато не успеем да обуздаем страстите си на време, тогава състоянието от горещо преминава в студено. Тогава се стига до общо отпадане на организма – както физически, така и душевно, дълбока тъга, униние и апатия.

В тибетската медицина конституцията Вятър обладава стихията на въздуха, който има хладна или неутрална природа. Разстройството на Вятъра (нервната система) може да предизвика разстройство на другите две конституции – Слуз и Жлъчка, като доведе до заболявания както със „студена”, така и с „гореща” природа.
Факторите, които водят до развитие на болести на Вятъра могат да бъдат: глад, прекомерен физически труд, недоспиване, разговори на скръбни теми, голяма тъга, тежки мисли, раздразнителност, престой дълго време на дъжд и вятър, прекомерна употреба на храни и напитки с горчив вкус и др.

Когато възникне дисбаланс на конституцията Вятър се развиват болести като остеохондроза на гръбначния стълб, парези и неврити на лицевите нерви, нервни тикове на меките лицеви мускули, чувство за стягане и тежест в раменния пояс, конвулсии, заекване, бодежи в ръцете и краката, депресия, невралгии, синдром на хроничната умора, нервни и психически разстройства.

Такива заболявания, като неврит, пареза на лицевия нерв, невралгия, могат да настъпят в резултат на преохлаждане. Например, ако човек стои дълго време под дъжда или дълго време е подложен на силен вятър, особено когато това е съчетано с емоционална възбуда.

Остеохондроза, радикулит и възпаление на гръбначния стълб.

Хроничната остеохондроза може да се превърне в радикулит или възпаление на коренчетата на гръбначно-мозъчните нерви. Радикулитът може да възникне в резултат на стрес и предизвиканите от това мускулни спазми, при тежко физическо натоварване или под въздействието на външно охлаждане. Болестта се характеризира със силни болки и принудително ограничаване на движенията. В зависимост от локализацията си, съществуват лумбо-сакрален (поясно-кръстцов) радикулит/плексит, торакален (гръден) радикулит, цервикален (шиен) радикулит и брахиален (раменен) плексит. Поясно-кръстцовият радикулит е свързан с възпаление на седалищния нерв и се характеризира със силна болка, който лишава болния от сън и ограничава движенията му.

Обострянето на остеохондрозата на гръдния и шиен отдели на гръбначния стълб се характеризира със спазъм на сухожилията на дланите и палците на ръцете, затруднено сгъване на ръцете, намаляване на чувствителността в ръцете, болки в ставите. С годините тялото се изкривява напред или назад и се развива старческо прегърбване.

Доколкото нервната система управлява всички процеси в организма, дисбаланса на Вятъра може да доведе и до болести, свързани с другите органи и системи: исхемична болест на сърцето, атеросклероза, инсулт, инфаркт, артроза и полиартрит, захарен диабет, заболявания на черния дроб, бъбреците, болест на стомашно-чревния тракт, сухожилия, стави, дихателния път, кожни болести, болести на пикочо-половата система и др.

За лечението на заболяванията, които възникват в резултат на дисбаланс на Вятъра е необходимо първо да се изяснят причините за разстройството, да се успокои съзнанието, да се регулира начина на живот. Диетата трябва да съдържа питателна и сочна храна, в която преобладава сладкия, соления и киселия вкус. Например – сварени плодове със загряващи подправки – канела, кардамон, карамфил и др., агнешки или телешки бульон, джинджифилов чай и др.

Болните трябва да общуват с приятни хора, да гледат комедии, да четат весели разкази. Човек е длъжен да се научи да бъде добър към останалите и да съумява да прощава обидите.

Назначават се фитопрепарати, които успокояват нервната система и загряват организма. Особено значение при лечението на болестите на Вятъра играят правилното хранене и начина на живот. Обезателно трябва да се съблюдават режим на почивка и достатъчно количество сън. Да се живее в топло помещение и да се избягва студ и вятър.

“Учителите често напомняли на Уан Липин, че не бива да смята за добродетелен онзи, който очаква награда за сторената добрина. Ако пък някой, който е извършил добро дело, не очаква награда, но сам си казва, че върши добрина, то той също притежава само “външна добродетел”. Единствено онзи, който не забелязва и не помни собствените си добри дела, притежава “вътрешната добродетел”, която е върховната заслуга според следовниците на Дао.
Казано накратко, всяка външна, показна добродетел, желанието да бъдеш (или още повече да минаваш за) добродетелен, милосърден, любящ - всичко това няма абсолютно никаква ценност в очите на даоския “човек на върховната добродетел” и дори пречи на върховното усъвършенстване.”

“Портите на Дракона”
Чън Кайгуо & Джън Шунчао
... See MoreSee Less

View on Facebook

Тибетската култура за кръщаване на децата е уникална и вдъхновяваща.

Тибет е известен като родината на връх Еверест, най-високият връх на Земята, но и като най-ревностният пазител на будистката философия.

Тибетците нямат фамилни имена, а техните собствени имена обикновено им се дават от Далай Лама или друг глава на будистка линия. Това е причината, поради която по-голямата част от населението споделя общи имена на будисти като Гендун, Сонам ​​и Тензин.

Но в тибетската традиция също са популярни и имена, означаващи цветя. Ето и някои примери:

Метог/ Metog (mee-tog), което означава „цвете“. Това е меко и сладко име, което обикновено се дава на първородната дъщеря.

Пема (Pay-mah), което означава „лотос“. Прекрасно тибетско име за вашето малко цвете.
Моето тибетско име е Пема Тцеринг, което означава Лотос Дълъг Живот :)

И тъй като месец май наближава, ето и какво означава името Мая на тибетски:

Мая (ма-я) означава „магия и илюзия“. Това е и името на майката на Буда, така че е добър избор, ако търсите дълбоко религиозно име.

Честит празник на всички, носещи цветни имена ❤️
... See MoreSee Less

View on Facebook

Копривата е лечебно растение и в Тибетската медицина.
Вкус и природа: Сладка до люта; топла;
Потенция: осигурява топлина, помага за храносмилането и успокоява болести, свързани с Вятъра.

Освен популарния начин за приемане под формата на супи, каши и др. можете да добавяте коприва и към сутрешното смути.
За мен лично вкусът на копривата е малко тежък, затова правя следното - сварявам за около 5 минути около една чаша коприва, добавям половин банан, круша или друг плод по избор, 300 мл ядково мляко, канела, индийско орехче, 1 чаена лъжичка сусамов тахан, два ореха и блендирам. Резултатът е чудесен на вкус и осен това се отразява прекрасно върху храносмилането при хора, които имат склонност към забавяне на чревния пасаж.
А водата използвам за обливане на косата след къпане, изпитано средство срещу косопад :)
... See MoreSee Less

View on Facebook

https://fb.watch/4pELNilQxu/ ... See MoreSee Less

View on Facebook