Тибетска медицина

Тибетската медицина е една от най-древните медицински системи, които са се запазили до днес. Тя служи на хората от хиляди години и носи много благотворни ползи чрез принципите си за естествена грижа за здравето. Най-голямата ценност на тибетската наука за здраве идва от теорията за връзката между ума и тялото. В основата на ефективността на тази връзка стои елиминирането на корена на болестта.

Съгласно традиционното разбиране на тибетската медицина, коренът на повечето болести са емоциите, които се проявяват в човешкото тяло под формата на три жизнени енергии (конституции) – вятър, жлъчка и слуз (флегма). Във всяко живо същество тези три начала са представени в уникална комбинация и съотношение. Всеки човек се ражда с определена конституция, т.нар. рождена конституция. С течение на времето и в резултат на начина на живот може да възникне дисбаланс в организма, който се изразява в излишък или недостиг на определено жизнено начало. Задачата на тибетската медицина е да възстанови първоначалната хармония в тялото. За тази цел се използват различни методи за поставяне на диагноза и за връщане на изначалното равновесие.

Методите за диагностика,

използвани в тибетската медицина, се делят на диагностика по пулса, диагностика по урината, изследване на външното състояние на тялото и въпроси.

Диагностика по пулса

Във всички древни медицински системи, които познаваме днес, диагностиката по пулса се е съхранила като основен метод за установяване състоянието на вътрешните органи. В тибетската медицина, аюрведа и китайската традиционна медицина пулсът се изследва по лъчевата артерия в областта на китката. Тибетският доктор получава информация за състоянието на организма, напипвайки определени точки върху артерията, които отговарят на всички вътрешни органи. Той използва определена сила при натиск. На база на съпротивлението, което получава от артерията, извършва диагностика и съставя картина за възможните здравословни проблеми, свързани с различните органи.

Диагностика по урината

Един от методите за диагностика, характерен за тибетската наука за здраве, е диагностика по урината. Чрез изследване на събраната сутрешна урина, тибетският доктор се информира както за общото състояние на пациента, така и за основната конституция, преобладаваща в тялото. По урината може да се определи не само дали пациентът има добро храносмилане, но също  как е спал през нощта, има ли болки в ставите, простудни заболявания и т.н. Тибетският специалист анализира урината по редица обективни фактори.

Оценяване на външните симптоми

Както и в класическата медицина, така и в тибетската, много голямо внимание се отделя на външното обследване на пациента. По време на прегледа внимателно се оглеждат склерите на очите, езика и ушите, и се оценява състоянието на кожата. Често тибетските доктори провеждат диагностично изследване като натискат и определени точки, с които потвърждават диагнозата. За това използват точките, съответстващи на определено жизнено начало. В случай, че пациентът усеща интензивна болка в тези точки, това означава, че конкретната конституция е в дисбаланс. Важен диагностичен обект е гръбначният стълб. От него тибетският лекар получава информация за състоянието на органите. В тибетската медицина всеки прешлен на гръбначния стълб отговаря на определен орган, система или жизнено начало.

История на предишни заболявания

Съществена част от консултацията с тибетски специалист е историята на предишни заболявания на пациента, които включват скорошни изследвания и поставени диагнози. Тибетският доктор допълва картината със задаване на допълнителни въпроси за начина на живот, хранене и др.

Методи за благоприятно въздействие и балансиране

Диета/хранене

Физ. упражнения

Билки

Масажи

В тибетската медицина съществуват четири основни подхода към балансирането на организма. На първо място е въздействие с помощта на корекция в храненето и тук съвсем на място идва изказването „ние сме това, което ядем”.  Ако се храним с много груба и суха храна, в нас започват да преобладават качества, присъщи на жизненото начало вятър. Ако приемаме повече мазна храна, но в същото време и студена, то в нас започва да се натрупва много слуз. В случай, че злоупотребяваме с много люти, горещи и мазни храни, то активираме много енергията на жлъчката. С помощта на диета, ние можем да балансираме трите жизнени начала. Например, при пациент с преобладаващ вятър, диетата трябва да е загряваща, продуктите трябва да са меки и сочни. За пациентите с преобладаваща слуз се препоръчва лека диета за по-добро храносмилане и намаляване приема на мазна храна и въглехидрати. За пациенти с преобладаваща жлъчка диетата трябва да е прохладна с по-горчив вкус и намалено съдържание на мазнини.

Вторият подход към подобряване на здравето в тибетската медицина е коригирането на начина на живот. Тибетският доктор два подробни препоръки за дневния режим, изпълнението на физически упражнения и т.н.

Третият подход е корекцията на състоянието чрез фитопрепарати – билкови пилюли.

Четвъртият подход са външни процедури и масажи. Към меките процедури за въздействие се отнасят тибетският Ку Ние масаж, До Ние масаж, работата с мокси и вендузи.

Facebook

🍀 В тибетската система за здраве човешкото тяло се разглежда като единно цяло. Тибетските специалисти не използват думата „болест“, a говорят за дисбаланс. Техният стремеж е да върнат равновесието и хармонията в организма, да нормализират вътрешната хомеостаза, да възстановят потенциала на нервната система и така да подпомогнат имунната система да преодолее заболяванията и блокажите 🌿.

📜 Запишете своя час за консултация при д-р Сонам Дордже – един от водещите тибетски лечители.
☎️ За контакти: 088 895 3929
🕉 www.monchara.bg 🕉
... See MoreSee Less

View on Facebook

1 month ago

Традиционен тибетски център Monchara
View on Facebook
View on Facebook

Символизъм на тибетското национално знаме

Централният символ в знамето е величествен планински връх в Хималаите, покрит със сняг, символизиращ смелостта и силата на тибетската нация.
Шестте червени лъча, разпрострени в тъмносиньо небе, представляват древните племена на тибетския народ: Се, Му, Донг, Тонг, Дру и Ра, които са създали дванадесет потомци. Шестте тъмносини лъча символизират небето.
Редуването на червени и сини ивици символизира съвършенството на добродетелното поведение в защита на духовната и светска власт на две божества – защитници /червено и синьо-черно/, древни покровители на Тибет.
От най-високата точка на върха във всички посоки се разпростират лъчите на голямото Слънце, показвайки, че целият тибетски народ се наслаждава в еднаква степен на свобода, духовно и светско щастие и благосъстояние.
Двойката снежни лъвове, в тяхната застрашителна поза, символизират победните действия на правителството, обединяващо светските и духовните сили.
В средата на Слънцето е поставена красивата и сияйна трицветна скъпоценност, изобразяваща трите безценни камъка, които, според тибетските вярвания, изпълняват всяко желание. Поддържана от непоклатимите нокти на снежните лъвове, тя въплъщава дълбокото уважение на тибетския народ към „Трите скъпоценности“, които обозначават духовното убежище в тибетския будизъм - Буда, Дхарма /Учението/ и Сангха /Общността/.
Двуцветната скъпоценност в долните две лапи на лъвовете символизира придържането към нравствените принципи, основани на възвишена традиция, разбирани преди всичко като Десетте изключителни добродетели и Шестнадесетте светски морални правила.
Накрая, жълтата рамка на знамето е отворена от дясната страна /представяща източната посоката и свързания с нея Буда/. Тя символизира непрестанното отпращане на състрадателни мисли и мирни действия към цялата Земята, мисли, подобни на чисто злато и безгранични в пространството и времето.
Този вариант на знамето е въведен по времето на Н. Св. Далай Лама XIII през 1925 г. и е съставен въз основа на обединяване на символи, присъстващи в по-стари тибетски военни знамена. Той изразява стремежа на тибетския народ към хармония, баланс и сила. Обединяването на тези качества символизира единството на тибетската нация по света и в родината.
След завладяването на тибетските територии от Китайската народна република през 1959 г. притежаването, разпространението и излагането на флага е забранено със закон и се възприема като израз на сепаратизъм в КНР.
Днес флагът се е превърнал в един от основните символи на борбата на тибетците за спазване на човешките права в родината им, търсенето на реална автономия при управлението на Тибет и съхранението на националната им идентичност и уникална култура.
... See MoreSee Less

View on Facebook