Тибетска медицина

Тибетската медицина е една от най-древните медицински системи, които са се запазили до днес. Тя служи на хората от хиляди години и носи много благотворни ползи чрез принципите си за естествена грижа за здравето. Най-голямата ценност на тибетската наука за здраве идва от теорията за връзката между ума и тялото. В основата на ефективността на тази връзка стои елиминирането на корена на болестта.

Съгласно традиционното разбиране на тибетската медицина, коренът на повечето болести са емоциите, които се проявяват в човешкото тяло под формата на три жизнени енергии (конституции) – вятър, жлъчка и слуз (флегма). Във всяко живо същество тези три начала са представени в уникална комбинация и съотношение. Всеки човек се ражда с определена конституция, т.нар. рождена конституция. С течение на времето и в резултат на начина на живот може да възникне дисбаланс в организма, който се изразява в излишък или недостиг на определено жизнено начало. Задачата на тибетската медицина е да възстанови първоначалната хармония в тялото. За тази цел се използват различни методи за поставяне на диагноза и за връщане на изначалното равновесие.

Методите за диагностика,

използвани в тибетската медицина, се делят на диагностика по пулса, диагностика по урината, изследване на външното състояние на тялото и въпроси.

Диагностика по пулса

Във всички древни медицински системи, които познаваме днес, диагностиката по пулса се е съхранила като основен метод за установяване състоянието на вътрешните органи. В тибетската медицина, аюрведа и китайската традиционна медицина пулсът се изследва по лъчевата артерия в областта на китката. Тибетският доктор получава информация за състоянието на организма, напипвайки определени точки върху артерията, които отговарят на всички вътрешни органи. Той използва определена сила при натиск. На база на съпротивлението, което получава от артерията, извършва диагностика и съставя картина за възможните здравословни проблеми, свързани с различните органи.

Диагностика по урината

Един от методите за диагностика, характерен за тибетската наука за здраве, е диагностика по урината. Чрез изследване на събраната сутрешна урина, тибетският доктор се информира както за общото състояние на пациента, така и за основната конституция, преобладаваща в тялото. По урината може да се определи не само дали пациентът има добро храносмилане, но също  как е спал през нощта, има ли болки в ставите, простудни заболявания и т.н. Тибетският специалист анализира урината по редица обективни фактори.

Оценяване на външните симптоми

Както и в класическата медицина, така и в тибетската, много голямо внимание се отделя на външното обследване на пациента. По време на прегледа внимателно се оглеждат склерите на очите, езика и ушите, и се оценява състоянието на кожата. Често тибетските доктори провеждат диагностично изследване като натискат и определени точки, с които потвърждават диагнозата. За това използват точките, съответстващи на определено жизнено начало. В случай, че пациентът усеща интензивна болка в тези точки, това означава, че конкретната конституция е в дисбаланс. Важен диагностичен обект е гръбначният стълб. От него тибетският лекар получава информация за състоянието на органите. В тибетската медицина всеки прешлен на гръбначния стълб отговаря на определен орган, система или жизнено начало.

История на предишни заболявания

Съществена част от консултацията с тибетски специалист е историята на предишни заболявания на пациента, които включват скорошни изследвания и поставени диагнози. Тибетският доктор допълва картината със задаване на допълнителни въпроси за начина на живот, хранене и др.

Методи за благоприятно въздействие и балансиране

Диета/хранене

Физ. упражнения

Билки

Масажи

В тибетската медицина съществуват четири основни подхода към балансирането на организма. На първо място е въздействие с помощта на корекция в храненето и тук съвсем на място идва изказването „ние сме това, което ядем”.  Ако се храним с много груба и суха храна, в нас започват да преобладават качества, присъщи на жизненото начало вятър. Ако приемаме повече мазна храна, но в същото време и студена, то в нас започва да се натрупва много слуз. В случай, че злоупотребяваме с много люти, горещи и мазни храни, то активираме много енергията на жлъчката. С помощта на диета, ние можем да балансираме трите жизнени начала. Например, при пациент с преобладаващ вятър, диетата трябва да е загряваща, продуктите трябва да са меки и сочни. За пациентите с преобладаваща слуз се препоръчва лека диета за по-добро храносмилане и намаляване приема на мазна храна и въглехидрати. За пациенти с преобладаваща жлъчка диетата трябва да е прохладна с по-горчив вкус и намалено съдържание на мазнини.

Вторият подход към подобряване на здравето в тибетската медицина е коригирането на начина на живот. Тибетският доктор два подробни препоръки за дневния режим, изпълнението на физически упражнения и т.н.

Третият подход е корекцията на състоянието чрез фитопрепарати – билкови пилюли.

Четвъртият подход са външни процедури и масажи. Към меките процедури за въздействие се отнасят тибетският Ку Ние масаж, До Ние масаж, работата с мокси и вендузи.

Сусамовото масло е широко използвано масло от тибетците при готвене и за масаж, особено при аюрведични масажи и процедури с горещи масла. Като състав, сусамовото масло е около 47 процента мононенаситена олеинова киселина и 39 процента линолова киселина (друго име за Омега-3). Доклад от 2005 г. на Агенцията за изследвания и качество в здравеопазването в Роквил, Мериленд, показва, че употребата на сусамовото масло помага за спиране на растежа на злокачествен меланом.

Хората на Запада е добре да консумират такъв вид масло, тъй като то помага за противодействие на стреса. Също така е много полезно да се използва като масажно масло, защото успокоява конституцията Вятър. Изберете органично сусамово масло, ако е възможно.
... See MoreSee Less

View on Facebook

Най-почитаният метод на лечение в Тибетската медицина е състраданието.
Когато тибетците посещават лекар, много често коментират качества, които той е демонстрирал не единствено в сферата на лечението, но и във връзката и отношението си към пациента. Тибетците вярват, че когато лекарят подхожда към тях с хубави мисли, доброта и състрадание, то цялостното лечение минава по-леко и е успешно.
Състраданието е ключът към разбирането на лечебната практика, позната като sowa rigpa, която е не просто наука, но и изкуство, философия и начин на живот, подсилен от духовни принципи. По този начин тибетските традиционни лекари работят за постигане на дълготрайно оздравяване, ремисии и умствено и физическо равновесие, а в някои случаи може би и пълно просветление.
Ако желаете да се докоснете до Тибетската медицина, то може да го направите на бул. Скобелев 63, в център Мончара.
... See MoreSee Less

View on Facebook

5 мускула, които могат да липсват в тялото ви

Някои от вас вероятно си спомнят от биологията, че в тялото на човек има 206 кости, около 650 мускула и около 100000 км кръвоносни съдове. Но понякога тези цифри могат да бъдат различни.

Всъщност съществуват доста вариации при хората. Част от различията засягат органи, които се наричат рудиментарни, тъй като в резултат на промяната на живот на хората, функцията им постепенно отпада. Доскоро в тази група спадаше апендиксът, но в последно време се появяват редица доказателства, че всъщност този орган има имунологична функция.

Но знаете ли, че има няколко мускула, които също попадат в категорията на вариабилните органи? Тяхната функция също е отпаднала с времето. Ето защо при някои хора — може би дори и при вас — те напълно липсват.

1. Occipitalis minor - Този тънък, лентовиден мускул, разположен точно под задната част на черепа ви, ви позволява да движите леко скалпа си. Това не е движение, което е от голямо еволюционно значение в наши дни, така че не е изненадващо, че е успял да изчезне напълно при някои популации. Всички меланезийци се раждат без него, както и около половината от всички японци, и една трета от европейците. В далечното минало този мускул е бил използван от нашите предци, за да движат ушите си и да разпознават по-добре звука от хищници, но днес тази функция не е актуална.

2. Palmaris longus - Този мускул, който започва от медиалния епикондил на мишничната кост и се залавя за дланната апоневроза, липсва при около 16 процента от хората. Функцията му включва флексия в киткена става и приближаването на тенар и хипотенар. Но е толкова слаб, че няма съществен ефект върху тези движения и ако бъде отстранен или отрязан, не причинява никакви промени в подвижността. Това качество го прави идеален избор при сухожилни присадки. За да видите дали го имате, доближете тенара към хипотенара и сгънете китката. Ако мускулът съществува, сухожилието му трябва да изскочи леко от китката ви, подобно на снимката по-долу.

3. Pyramidalis - Двадесет процента от човечеството няма пирамидален мускул с форма на триъгълник в корема си, въпреки че повечето хора имат по два. Функцията на pyramidalis да опъва linea alba е доста ограничена; linea alba е предимно съединителна тъкан, която се разполага между двата прави коремни мускула. За съжаление е трудно да се тества дали имате този мускул или не, но това в крайна сметка не е от съществено значение.

4. Sternalis - липсва почти при всички хора. Разположен е вертикално по ръба на гръдната кост, но функцията му остава неизвестна. Смята се, че около 8 процента от хората го имат, но няма лесен начин да разберете дали се причислявате към тях. Една от теориите е, че представлява това, което е останало от panniculus carnosus – мускулен слой, който контролира движението на кожата при животните, позволявайки например на пасящите животни да „потрепват“ с тялото си, за да се предпазват от насекоми например или като ехидната да се свиват на топка.

5. Plantaris - рудиментарен и доста непостоянен мускул, започва от латералния епикондил на бедрената кост, където леко ви помага при сгъване на коляното – но не до такава степен, че да не можете да живеете без него. Сухожилието на този мускул (ако го има) е най-дългото в човешкото тяло. При 10 процента от населението може да липсва напълно. Полезен е в хирургията, защото дължината на сухожилието го прави основен кандидат при заместване на други сухожилия в тялото.

6. В обобщение можем да кажем, че много от мускулите могат да имат добавъчни или липсващи глави, което в крайна сметка определя разликите във формата на човешкото тяло.

Източник: https://www.mentalfloss.com/article/91022/5-muscles-you-might-be-missing
... See MoreSee Less

View on Facebook

Днес ще поговорим за рефлексотерапията, или иначе казано - масажът на стъпала.
Всички системи, органи и жлези в тялото са отразени върху рефлексни зони, които чрез масаж повлияват цялостното състояние на организма. Рефлексотерапията е метод, разработен в началото на 20-ти век от д-р Уилям Фицджералд, който съчетава в практиката си източните и западните методи на лечение. Рефлексотерапията е добре познат метод и в Египет, Индия и Китай. Източната практика отдавна установява връзката между точките на краката и ръцете и органите в тялото. Чрез натиск в определени зони се стимулират естествените лечебни процеси, които водят до облекчение на пациента в различни степен на болка.
Тази масажна техника става все по-предпочитана за освобождаване от натрупалото се напрежение и стрес, заради силно успокояващия и приятен ефект. Масажът на стъпала също така има благоприятен ефект при умора и отпадналост и стимулира самооздравителните процеси в организма.
... See MoreSee Less

View on Facebook