Тибетска медицина

Тибетската медицина е една от най-древните медицински системи, които са се запазили до днес. Тя служи на хората от хиляди години и носи много благотворни ползи чрез принципите си за естествена грижа за здравето. Най-голямата ценност на тибетската наука за здраве идва от теорията за връзката между ума и тялото. В основата на ефективността на тази връзка стои елиминирането на корена на болестта.

Съгласно традиционното разбиране на тибетската медицина, коренът на повечето болести са емоциите, които се проявяват в човешкото тяло под формата на три жизнени енергии (конституции) – вятър, жлъчка и слуз (флегма). Във всяко живо същество тези три начала са представени в уникална комбинация и съотношение. Всеки човек се ражда с определена конституция, т.нар. рождена конституция. С течение на времето и в резултат на начина на живот може да възникне дисбаланс в организма, който се изразява в излишък или недостиг на определено жизнено начало. Задачата на тибетската медицина е да възстанови първоначалната хармония в тялото. За тази цел се използват различни методи за поставяне на диагноза и за връщане на изначалното равновесие.

Методите за диагностика,

използвани в тибетската медицина, се делят на диагностика по пулса, диагностика по урината, изследване на външното състояние на тялото и въпроси.

Диагностика по пулса

Във всички древни медицински системи, които познаваме днес, диагностиката по пулса се е съхранила като основен метод за установяване състоянието на вътрешните органи. В тибетската медицина, аюрведа и китайската традиционна медицина пулсът се изследва по лъчевата артерия в областта на китката. Тибетският доктор получава информация за състоянието на организма, напипвайки определени точки върху артерията, които отговарят на всички вътрешни органи. Той използва определена сила при натиск. На база на съпротивлението, което получава от артерията, извършва диагностика и съставя картина за възможните здравословни проблеми, свързани с различните органи.

Диагностика по урината

Един от методите за диагностика, характерен за тибетската наука за здраве, е диагностика по урината. Чрез изследване на събраната сутрешна урина, тибетският доктор се информира както за общото състояние на пациента, така и за основната конституция, преобладаваща в тялото. По урината може да се определи не само дали пациентът има добро храносмилане, но също  как е спал през нощта, има ли болки в ставите, простудни заболявания и т.н. Тибетският специалист анализира урината по редица обективни фактори.

Оценяване на външните симптоми

Както и в класическата медицина, така и в тибетската, много голямо внимание се отделя на външното обследване на пациента. По време на прегледа внимателно се оглеждат склерите на очите, езика и ушите, и се оценява състоянието на кожата. Често тибетските доктори провеждат диагностично изследване като натискат и определени точки, с които потвърждават диагнозата. За това използват точките, съответстващи на определено жизнено начало. В случай, че пациентът усеща интензивна болка в тези точки, това означава, че конкретната конституция е в дисбаланс. Важен диагностичен обект е гръбначният стълб. От него тибетският лекар получава информация за състоянието на органите. В тибетската медицина всеки прешлен на гръбначния стълб отговаря на определен орган, система или жизнено начало.

История на предишни заболявания

Съществена част от консултацията с тибетски специалист е историята на предишни заболявания на пациента, които включват скорошни изследвания и поставени диагнози. Тибетският доктор допълва картината със задаване на допълнителни въпроси за начина на живот, хранене и др.

Методи за благоприятно въздействие и балансиране

Диета/хранене

Физ. упражнения

Билки

Масажи

В тибетската медицина съществуват четири основни подхода към балансирането на организма. На първо място е въздействие с помощта на корекция в храненето и тук съвсем на място идва изказването „ние сме това, което ядем”.  Ако се храним с много груба и суха храна, в нас започват да преобладават качества, присъщи на жизненото начало вятър. Ако приемаме повече мазна храна, но в същото време и студена, то в нас започва да се натрупва много слуз. В случай, че злоупотребяваме с много люти, горещи и мазни храни, то активираме много енергията на жлъчката. С помощта на диета, ние можем да балансираме трите жизнени начала. Например, при пациент с преобладаващ вятър, диетата трябва да е загряваща, продуктите трябва да са меки и сочни. За пациентите с преобладаваща слуз се препоръчва лека диета за по-добро храносмилане и намаляване приема на мазна храна и въглехидрати. За пациенти с преобладаваща жлъчка диетата трябва да е прохладна с по-горчив вкус и намалено съдържание на мазнини.

Вторият подход към подобряване на здравето в тибетската медицина е коригирането на начина на живот. Тибетският доктор два подробни препоръки за дневния режим, изпълнението на физически упражнения и т.н.

Третият подход е корекцията на състоянието чрез фитопрепарати – билкови пилюли.

Четвъртият подход са външни процедури и масажи. Към меките процедури за въздействие се отнасят тибетският Ку Ние масаж, До Ние масаж, работата с мокси и вендузи.

Опитва ли ли сте чай с анасон и канела?
Ако не сте, то зимният сезон е най-подходящия перидоза подобна напитка, която освен вкусна е и изключително полезна!

Звездният анасон е познат у нас най-вече благодарение на коледните сладки, в които основни съставки са джинджифил, канела и звезден анасон. Ароматът на растението е много наситен и надарен със сладък вкус. Подправката носи своето име заради своята звездна форма и червеникаво-оранжев цвят.

Много хора бъркат звездния анасон с анасон, това сходство се свързва с подобни вкусове и наличието на анетол в състава. Интересен факт е, че той е изключително богат на полезни свойства. Анетолът, който се намира в анасоновото семе, помага за борба с рака, възпалението и диабета, като същевременно подобрява здравето на мозъка. Също така, звездният анасон съдържа висок процент витамин Ц, което засилва негови антиоксидантни свойства, а наличието на шикимова киселина - антибактериалните.
Звездният анасон служи също и за облекчаване на предменструален синдром и успокояване на спазмите и болките по време на цикъл.
... See MoreSee Less

View on Facebook

За тези от вас, които се чудят откъде черпят билките си тибетците. Поради, което и няма масово производство, а не може и да има.

Хималайска природна забележителност. Национален парк, обявен през 1982 г., в областта Утарканд (Uttarkand), Индия, на границата с Непал. През 2005 г. е включен в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Представлява глетчерен коридор с площ 87,5 кв. км.
В него е забранено заселването на хора, не се допуска и паша на добитък.
Достъпен е от юни до октомври, след което се покрива с дебел сняг. Най-много се посещава от юли до август, когато е приключил мусонният сезон.
Над 500 вида цветя, между които много високопланински ендемични видове, създават необикновено красива гледка. Сред тях са орхидеи, анемонии, син хималайски мак ( р. Meconopsis) и 45 вида лечебни растения. Интересен е и хималайският явор.
Обитава се от редки животински видове, сред които черна азиатска мечка, снежен леопард, барал /син хималайски овен, Pseodois nayar, подсем. Кози).

Информация от Ана Величкова
... See MoreSee Less

View on Facebook